Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                             гр. Асеновград,  20.10.2011г                               

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета  година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря Д.М. като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 490  по описа за 2011г. и като обсъди:

 

          Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 294, ал. 1 от ТЗ.

„ЕЛИДА 94” ЕООД, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив,   ул. „Димитър Талев” № 51,    моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден  „ОБИТЕЛ” ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Оборище” 34  да му заплати сумата от 8581,48лв, представляваща стойността на доставени и неплатени стоки по фактура № 3120/30.09.2009г, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 1274,09лв за периода от 01.10.2009г до 02.03.2011г, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане. Твърди, че между ищеца  и ответника е сключен търговски договор за продажба на хранителни стоки на 30.09.2009г, който е материализиран в издадената данъчна фактура № 3120/30.09.2009г за сумата 8581,48лв с включен ДДС. Твърди, че фактурата е подписана и от двете страни, което доказва  постигнатото съгласие и удостоверява доставянето на стоката. В с.з. уточнява, че фактурата е подписана от служител на ответника. Ищецът е доставил стоката, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати цената.  Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски. 

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението между ищеца и ответника да е сключвана сделка с предмет стоките, описани във фактурата, както и твърдението,че описаната във фактурата стока е доставена на ответника. Твърди, че не е подписвал фактурата, същата не е осчетоводявана в счетоводството на ответното дружество и не е отразена в дневника за покупки. Ангажира доказателства, претендира разноски.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:     Представя се от ищеца фактура 3120/30.09.2009г, в която като получател е посочен „ОБИТЕЛ” ЕООД, и в която са описани хранителни стоки на обща стойност 8581,48лв с ДДС. За получател на представената в заверен препис фактура е посочено лицето Недялко Пеев, а за място на сделката е отразено гр. Пловдив. От постъпилото и прието по делото писмо изх.№ 11-06-23/07.06.2011г на НАП Пловдив се установява, че за периода 01.06.2009г- 31.12.2009г няма съставени протоколи за извършени проверки на ОБИТЕЛ ЕООД.

          От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като безпристрастно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че  ДЭ 3120/30.09.2009г на стойност 8581,48лв е заведена в дневник за продажби на ищеца през месец септември 2009г , а начисления размер на ДДС в нея е внесен по сметка на НАП Пловдив. Вещото лице е посочило, че към 18.04.2011г сметка клиенти Обител ЕООД е с дебитно салдо стойността на фактурата и се води като вземане от ответника, а сумата от 8581,48лв счетоводно не е платена от ответника. Установено е от вещото лице при извършване на проверка при ответника, че в днесвник за покупки воден от ответника за данъчен период от м септември до м ноември 2009г ДЭ 3120/30.09.2009г не е заведена в него, и не е осчетоводена по сметка доставчици. Вещото лице е посочило,  че  за времето от 01.09.2009г до 07.03.2011г  размерът на мораторната лихва върху сумата от 8581,48лв възлиза на 1366,53лв.  

В хода на производството и във връзка с твърденията на ищеца за извършена доставка бяха ангажирани гласни доказателства. Св. Тянчев,  работил при ищеца в процесни период твърди   в показанията си, че е работил като продавач консултант при ищеца, продавал е хранителни стоки, а работата му се е състояла в изготвяне на заявки и разпространение на стоката . Заявява, че е доставял стоки на ответника почти през цялото лято на 2009г, като стоките са доставяли в завод Асенова крепост, където свидетелят е  разтоварвал стоката. Заявява, че при доставката стоката се е „отмятала” по фактурата. За процесната фактура твърди, че не знае кой я е подписал, като приципно са се подписвали от служител на ответника. За въпросната доставка заявява, че е осъществена късно, като стоката се е приемала от служител на ответника „кака Мими”, но не може да заяви дали е подписана от този служител фактурата. В останалата им част показанията на свидетеля не се коментират, тъй като не касаят обстоятелствата, за които е допуснат. Св. З., работила при ответника от 2005г до 2009г като касиер твърди, че с ищеца са имали работни отношения, свидетелят е получавал стоката като също заявява, че стоката е била” отмятана” по фактурата, като според свидетеля фактурата е била подписвана или от нея или от нейна колежка Иванка, с която винаги са били две. Посочва, че отбелязването на доставената стока се е извършвало на самата фактура, след което фактурата е предавана на управителя Пеев и е осчетоводявана при ответника.  

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: С оглед твърденията за доставени на ответника хранителни стоки, чиято цена не е заплатена ответника, съдът намира че предмет на производството е сключена търговска сделка между търговци, поради което предявените обективно съединени искове следва да се квалифицират като такива с правно основание по чл. 327, ал. 1 от ТЗ и по чл. 294, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за наличие на сключена търговска продажба, с предмет описаните във фактурата стоки, както и че е извършена доставка на договорените стоки. Ответникът оспорва  както валидността на облигационното задължение с твърдението, че фактурата не е подписана от лицето, което представлява ответното дружество, така и задължението си за заплащане на договорената цена, тъй като стоката не е била доставена.    Фактурата, като счетоводен документ, не е основание за плащане, основанието е доставката на стоката, а фактурата само удостоверява този факт. При оспорване на факта на доставката описаните във фактурата стоки,  положителния факт на тяхното доставяне следва да бъде доказан от ищеца. По делото  се установи , че   процесната фактура не е осчетоводена при ответника, и не е отразена в дневника за покупки/ССчЕ/. Върху нея безспорно липсва и подпис на вписания за получател законен представител на ответника – Недялко Пеев.   Не се установи от ангажираните гласни доказателства от кого е подписана за получател фактурата и и дали това лице е от кръга на тези, които   обичайно   задължават  търговеца при различни стопански операции . Показанията на  св.  Тянчев  и З. противоречат на ангажираните писмени доказателства относно извършваното отбелязване на фактурата за доставените стоки/такава по делото не е представена/, както и по отношение осчетоводяването на издадената фактура за доставяни стоки.          Ето защо съдът намира, че извършените от ищеца счетоводни записвания      на  издадената     ДФ № 3120/30.09.2009 г. в счетоводните    книги,  без   същата да е подписана  и от представител на ответника или да са налице други подписани от последния първични счетоводни документи, които да я придружават и удостоверяват, и да оправдават това й счетоводно записване,   и при липса на други доказателства за действително извършена доставка на описаните във фактурата стоки,    не могат да имат доказателствена сила   между ищеца и ответника, посочен като  задължено по сделката лице.  Не се представиха други доказателства в подкрепа на твърдението за сключена търговска сделка и извършена доставка на стоката, описана в процесната фактура. С оглед изложеното дотук, следва да се приеме, че ищецът не доказва исковата си претенция,   поради което предявеният иск за сумата от 8581,48лв, представляваща  стойността на продадени стоки по  фактура № 3120 от 30.09.2009г, като неоснователен ще следва да се отхвърли.    Поради отхвърляне на главния иск, неоснователна се явява и претенцията за присъждане обезщетение за забава върху главницата в размер на 1274,09лв за периода от 01.10.2009г до 02.03.2011г.

          Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК   следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника  разноски в производството /съобразно представените доказателства за  направени такива/ в размер на 2300лв

 

Поради гореизложеното , съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЕЛИДА 94” ЕООД ЕИК115796052, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив,   ул. „Димитър Талев” № 51 ет.4 ап.9 , представлявано от Иван Георгиев Иванов иск за осъждане на „ОБИТЕЛ” ЕООД ЕИК115108844 , със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Оборище” 34, представлявано от Недялко Стефанов Пеев  да му заплати сумата от 8581,48/осем хиляди пестотин осемдесет и един лвд и четиридесет и осем ст/лв, представляваща стойността на доставени и неплатени стоки по фактура № 3120/30.09.2009г, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 1274,09/хиляда двеста седемдесет и четири лв и девет ст/лв за периода от 01.10.2009г до 02.03.2011г, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане. 

            ОСЪЖДА „„ЕЛИДА 94” ЕООД ЕИК115796052, със седалище и адрес на управление  гр. Пловдив,   ул. „Димитър Талев” № 51 ет.4 ап.9 , представлявано от Иван Георгиев Иванов  да заплати на „ОБИТЕЛ” ЕООД ЕИК115108844 , със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Оборище” 34, представлявано от Недялко Стефанов Пеев,  сумата от 2300/две хиляди и триста/лв разноски по производството.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                              

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: